Село Тича става много известно още по време на Българското Възраждане, когато за нуждите на мъжкото население се построява училищна сграда. Тя се намира непосредствено до православния храм Свети Пророк Илия, иначе първо функционира като килийно училище през 1840-та година. Впоследствие до настъпване на освобождението в училището учат постоянно 30-40 деца, а самата сграда е нова и на два етажа. Докато основното образование на децата от селото се извършва в местното училище, то за класното се налага да бъдат ползвани училищата на Котел или Омуртаг. Взаимно и светско начално училище школото става през 50-те години на деветнадесети век, а от 1874-та година се въвежда задължителен курс на обучение за всички деца с продължителност от четири години. После, през 1891-ва, настъпват промени в начина на преподаване. Обучението трае общо шест години, разделено на три курса – долен, среден и горен. Освен това за турските деца има построено турско училище отделно от българското.
Байко Димитров прави изключително много в полза на образованието в село Тича, като общо за период от 26 години посвещава живота си на учението. Първо по негова инициатива към училището се създава градина за разсади, като площта й е приблизително пет и половина декара. В изграждането на градината през 1901-ва година се включват близо петдесет видни представители на селската общественост. Училищното настоятелство носи името на Димитров неслучайно, защото той не се изчерпва само с изграждането на градината. По това време училищният фонд е под формата на недвижимо имущество, основно съставен от ниви, кафене и магазини, отдавани под наем. Малко преди да си отиде от този свят, Димитров успява да напише и кратка история на селото. През 1937-ма година децата от отделенията се обучават в едно от новите крила на училището, като по този повод е направено специално освещаване. Останалите продължават да ходят на училище в старата сграда. Настоящата училищна сграда започва да приема всички ученици от селото от учебната 1947-ма. През 60-те години се стига до сливане на българското и турското училища, а освен това се откриват кабинети по химия и биология. Не на последно място, има общежитие за учениците от съседните села.
След 90-те години в резултат на миграцията на хората към големите градове, броят на учениците в Тича постоянно намалява. През 2016-та тук учат едва петдесет и пет деца, като това важи за учениците от първи до осми клас. Те се обучават в слети паралелки, а близо петнадесет по-малки деца са обединени в групи от типа подготвителни, обхващащи възрасти от пет – шест години. За храмът на името на светеца Илия се знае, че е построен между 1755-та и 1769-та година. Преди него на същото място съществува стар параклис от епохата на Средновековието. През годините храмът търпи редица промени с цел подобрение, а през 1969-а е осветена по случай 200 години от съществуването си. Джамията излиза почти на линията на шосето, а се намира в южния край на селото. Там преди се помещава турската махала. Първата сграда датира от 1800-та година, а 70 години по-късно е изградена отново от майстори от Габрово.
